Имението на сем. Бенет

Една сова влетя през прозореца на имението.Тя намери Миднайт и пусна в ръцете и едно красиво писмо, подписано от професор Уейн.Момичето нахрани и напи совата, след което тя го клъва, благодарно, и излетя през прозореца.

- Г-це Миднайт, г-це Сънсет! - повика нечий женски глас. - Г-це Миднайт, г-це Сънсет, майка ви се прибра! - извика отново гласът, явно увеличен чрез магия.
Изправих се от тоалетката и за последен път хвърлих поглед в огледалото, след което с грациозни крачки се отправих към първият етаж, за да посрещна майка си. Пред стълбите вече ме чакаше и Съни, прегърнахме се бързо след което, седнахме на парапета на стълбището и се плъзнахме по него чак до долу, а едно от прислужниците леко се намръщи и се юрна да го бърше след нас.
Застнахме до вратата и се отдръпнахме с една крачка, когато двама мъже, също от прослугата, чрез магия съпровождаха куфарите на мама към спалнята й, а малко след това вътре влезе и тя.
- Найти!!! Съси!!!- леле, мразех това умалително, караше ме да се чувсвам като някоя разглезена повлекана или като 5 годишно момиченце. На Съни явно също не и допадаше, защото се намръщи заедно с мен.
- Хайде дее... - обади се отново майка ни и ратвори ръце за прегръдка.
По лицето ми се разля усмивка и веднага се втурнах да я прегърна, а малко след мен беше и Сънсет, все пак тя ни беше не само майка, но и най-добрата приятелка.
- Вижте какво ви нося. - каза тя и извади от единственя куфар, който беше до нея една продълговата голяма кутия.
Сигурно вътре имаше някоя рокля по нейн модел в стил Париж, нали до сега беше там.
- Хайде милички, идете се облечете, после ще изпратим баща ви на командировка, а след това ще дойдете с мен за откриването на магазина в Лондон. - кимнахме бързо и тръгнахме на горе към нашия етаж, влязохме директно в гардеробната и застанхме пред огледалната стена.
Извадих роклята, тя бе перфектна. Смепла и в същото време невероятна, точно в мой стил. Облякох я и когато случайно погледнах в кутията видях и едно страхотно колие, сложих си и него и вече бях почти готова. Пуснах си косата, искаше ми се да е леко къдрава.
Роклята на Съни не изоставаше по-красота от моята. Беше също толкова изящна и красива.
- Жузеп! - извиках аз и до около минута и при мен дойде момичето, чието име извиках.
- Да?
- Би ли ми накъдрила леко косата, моля те? - попитах я и видях как кима в огледалото.
Стана само за няколко секунди, долните кичури се навиха леко на букли, а преднте два се преплетоха на плитка и се завързаха с ластиче от зад на главата ми. Тя се обърна към Съни знаейки, че тя ще иска същото и накъдри и нейната коса.
- Да ви донеса ли обувки?
- Не, благодаря, ние щи си ги вземем.
Тя се усмихна и напусна стаята. Събух досегашните си обувки и отидох в стаята при останалите. Вече знаех, кои искам и се насочих право към тях.
Сънсет също бе готова избора си.
Тргнахме към долния етаж, а там ни посрещнаха мама и татко.
- Милички прекрасни сте. - изчуролика мама, а татко кимна със съгласие.
Той приклекна между нас с извинителна физиономия.
- Принцеси, няма да мога да се върна за изпращането ви в Хогуортс, обаче искам да знаете, че много се гордея с вас и много се радвам, че сте в Слидерин, също като мен и майка си, покажете им какво можете, вие сте от семейство Бенет, не го забравяйте! - насърчи ни той.
Прегърнахме го, а той ни целуна по челата, след което последва дълго сбогуване, след като го изпратихме мама се обърна към мен и Съни.
- Е съкровища, да вървим в Лондон! - каза тя. - Поемете си въздух, знаете, че магипортирането е гадна работа. - засмяхме се на тези и думи.
Поех въздух и я хванах за ръката, а до мен Съни стисна леко очи...