Късчета от душата ми.. :)

by **The Half-Blood Princess** Пет Юли 24, 2009 6:47 pm

Обичам те.

И незнайно защо,сълзите се стичат бързо по бузите ми.През цялото време светът за мен е бил фалшив,лъжлив.
Но защо чак сега виждам всичко това,защо чак сега виждам всичко в истинската му светлина?
Помня.. как стояхме заедно на плажа и как горещото слънце изчезваше .. скриваше се зад голямата водна бездна ..
А ние пак бяхме там,само двамата .. наблюдаващи промяната на времето .. но не усещащи промяната в самите нас.
И .. аз разказвах ти за пореден път.. приказката,ми любима .. за човекът,който вървял по пясъкът и
оставял следи в него,но всъщност в тези следи се криел животът му .. всяка следа отговаряла на различен негов спомен ..
Но не,не искам да те разстройвам .. Не искам да виждам тъга в очите ти ..
И ето,че Човекът продължавал да върви .. без да знае своята посока,без да знае своята съдба.
Търсещ истината,търсещ реалността .. Но дали изобщо я намерил?
И аз не мога да отговоря на това ..
**
Каква ирония е съдбата?Колко зъл е светът,нали?
Ако ми се случи нещо хубаво .. или ще сънувам или ще е ще завърши зле..
Ами да,случи ми се.. ТИ .. ТИ се появи в животът ми,завладя го,преобърна го,промени го..
Но не само него,ти промени и мен,направи ме различен,откри невъобразимо много нови неща във мен ..
Но сега .. и аз съм като него нали,като онзи .. като Човекът?
Просто вървя по плажа .. скитащ се,сам .. Но за разлика от него,аз знам къде отивам.. аз знам какво търся..
Аз ще съм там,където си и ти .. и бих преминал през всичко,за да те намеря.
Ами,ти .. ?
Ти не ме искаш нали?
Би предпочела да съм сам,страдащ .. умиращ ?
Би предпочела да ме накараш да се чувствам зле.. ?

Всичко,което си градила около мен.. всичко е било лъжа.
Криела си истинската си същност,показвала си нещо фалшиво..
И .. чак когато ти си тръгна,видях светът,такъв какъвто е ..
- ужасен,безмилостен и противен..
Но,независимо от безграничната болка,която ми причини,
аз пак те обичам ..
Защото и сърцето ми да изтръгнеш,пак
някъде във мен ще има частичка от теб ..
ще има парченца от безмерната ми любов ..
И даже мъртъв,ще продължа да страдам ..
ще продължа да мечтая за тебе.. (:

*When everything you have goes away
You realize that nothing means a thing
Everything you thought was a big deal
Now you see it all and what is real
When all you have just falls apart
And nothing seems to work out right
And you're trying
You're still alright*

Защото теб те няма.

Мъгла.Давя се?Къде?В тишината?Защо?
Къде съм?Няма ме?
Ровя с пръсти в празнотата и търся твоите коси.
Меки,тъжни и златни.
Каквито винаги са били,каквито са
останали в съзнанието ми.
Но ги няма,късно е,изчезнали са.Не виждам
нищо,да не би да нямам и очи?
И тях ли загубих?
Сърцето си отдавна аз продадох на теб,любима.
Душата си размених с твоята.
Слуха си дадох за да те имам.
И какво ми остана?
Очите .. най-важното,защото исках
да те наблюдавам,да гледам вълнистите
ти коси,красивите ти движения и памуковите ти устни.
Но сега всичко е безсмислено,защото теб те няма..
И мъглата ме поглъща,усещам,че въздухът ми свърша и разбирам,че
това е КРАЯТ! ..

mama

by **bobi_tyyy** Пет Юли 24, 2009 9:49 pm

by **Катрина Алейн** Чет Юли 30, 2009 4:15 pm

Стахотни. Уникални. Завладяващи...

by **The Half-Blood Princess** Чет Юли 30, 2009 4:44 pm

Мерси.. ето нещо от вчера:

Стоях затворен в тази мрачна,подтискаща къща..И си припомнях,онзи болезнен спомен,който изгаряше всяка частица от тялото ми.
-Съжалявам-каза ти и височкият ти глас се разнесе из огромната къща.
-Защо?-запитах аз,глупакът.. неразбиращ.
-За това,че се появих в живота ти-отвърна тя и се усмихна.
Не разбрах усмивката и.Но го видях,видях блясъка в очите и.
Онзи блясък,с който ме лъжеше.
С който излизаше от моя дом,
С който се прибираше тук,
С който винаги беше.
И чак тогава разбрах,и чак тогава проумях.
Че не съм,аз този.. който е откраднал сърцето ти,този
Който е понесъл душата ти,този който е скрит в мечтите ти,този
Който сънуваш нощем.
И ето,че осъзнах какво се случваше..
Ти се приближи към мен,допря устни в челото ми,а после излезе от стаята.
Но не само от нея,излезе и от живота ми.
И все още съм тук,чакащ да се върнеш..чакащ да се събудя от този голям кошмар.

Изправих се.
Винаги си искал да летиш,защо не си го правил до сега.
Винаги си искал да кажеш всичко на хората.
Винаги си искал да си напълно истински.
Винаги си искал да махнеш маската от лицето си.
Винаги си искал да ги мразиш.
Винаги си искал да ги няма.
Винаги си искал да си различен.
Тогава защо не се престраши,защо стоеше на едно място всичките тези години?
Защо не се промени,защо не откри истинската си същност?
Защо я остави да си тръгне?
Защо си толкова глупав?Защо все още си тук и си мислиш,че ще се върне?
Та,тя никога не те е обичала,ти никога не си значел нищо за нея!

Стоях
там.Вятърът вееше дългите ми коси,галеше лицето ми.. и ме караше да се
усмихвам,да се чувствам още по-глупаво.Погледнах на долу –
коли,улица,магазини,движение,постери,вестници,паметник,закуски,малки
деца,майки,бързащи мъже,колела,влюбени двойки .. всичките тези хора не
осъзнаваха,колко са щастливи.. завиждах им,бяха прекалено слепи.
Обгърнах с ръце празния въздух срещу мен,представих си,че това си ти.Че
Те прегръщам,че те целувам ..
Отворих широко очи,не исках да пропускам този прекрасен миг.
И полетях,завинаги.
Полетях към края,
Полетях към ада,
Полетях към нищото,
Полетях към теб,
Полетях към земята,
Полетях към безкрая,
Полетях към съвършенството,
Полетях към теб ..

by **The Half-Blood Princess** Съб Авг 08, 2009 5:05 am

Само АЗ и ТИ?

Не може ли просто да те хвана за ръка,
Да те подържа за вечността,
Да подишам от твоя въздух,
да се сгуша в меките ти коси..
Да се полюбувам на идеалната ти усмивка..
Не може ли просто да си тук,до мен..
До края на света..
Да ми шепнеш неща,които на никой не си
Споделяла..
Не може ли да си само моя,завинаги..
Да не си отиваш,да останеш тук,
Ще се прегърнем и ще гледаме..
далечното парещо слънце,което
се скрива зад вълнистите хълмове..
Ще си основем свят,само наш..
Принадлежащ само на теб и мен,
Никой не ще знае за него..
Не може ли всичко да бъде просто..
Не може ли животът да бъде само наш..
Не може ли времето да спре и ние да
Останем завинаги в тази красива секунда,
В която аз вплитам пръсти в косата ти..
Не може ли да сме само АЗ и ТИ?

by **midnight_elf** Чет Авг 13, 2009 1:52 am

Супер си! Всичко е страхотно Wink

by Sponsored content

Късчета от душата ми.. :)

Късчета от душата ми.. :)

Re: Късчета от душата ми.. :)

Re: Късчета от душата ми.. :)

Re: Късчета от душата ми.. :)

Re: Късчета от душата ми.. :)

Re: Късчета от душата ми.. :)

Re: Късчета от душата ми.. :)